Articles

ОСОБЕНОСТИ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА НЕПАРИЧНА ВНОСКА /АПОРТ/ КАПИТАЛА НА ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО

Една от формите за придобиване на дялово участие в търговско дружество е извършването на непарична вноска на материални и/или нематериални активи. Това е особен вид отчуждителна сделка, в резултат на която капиталът на придобиващото актива дружество се увеличава. Срещу извършването на такава вноска отчуждителят придобива качеството съдружник/акционер в дружеството – приемател на актива.

Необходимо условие за извършването на такава вноска (наричана още „апорт“) в капиталови търговски дружества (ООД, АД, КДА) е изготвянето на оценка за стойността на съответните активи, която се изготвя от три вещи лица, назначени от Агенцията по вписванията. Съдържанието на заключението на вещите лица при оценката на недвижимия имот се изразява в пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала.

Съществено да се отбележи е, че отчуждителят не е изцяло обвързан от посочената от оценителите стойност – тя може да е по-ниска от тази на вещите лица, но не може да бъде по-висока. В персоналните дружества (СД и КД) непаричната вноска не подлежи на задължителна оценка от вещи лица, като съдружниците са свободни да посочат стойност по-голяма или по-малка от реалната стойност на апорта.

Тези сделки придобиха популярност в практиката, защото съставляват инструмент за  относително лесно отделяне на определени активи от търговското предприятие на едно дружество, при извършването на по-малки от обикновените разпоредителни сделки разходи. Апортът на активи (в това число – на недвижими имоти) е освободена от облагане с данък върху добавената стойност (ДДС) доставка, а не се дължи и местен данък.

Извършването на непарични вноски обаче поставя ред практически въпроси – може ли да се апортират ипотекирани недвижими имоти, на какви основания може да бъде атакувано извършването на непарични вноски, доколкото същите са разпоредителни сделки, съществуват ли данъчни рискове. Отговорите на тези въпроси зависят от конкретната фактология.

Наличието на учредена върху недвижимия имот ипотека не е препятствие и не оказва влияние при определяне паричната оценка на вноската. Правата на лицето, в чиято полза е учредена първоначално ипотеката, не се нарушават, доколкото същата продължава да тежи върху имота, независимо от неговото прехвърляне. При реализиране на принудително изпълнение от страна на ипотекарния кредитор, правото на собственост върху недвижимия имот за дружеството, в чийто капитал същото е апортирано, се прекратява. Това само по себе си не води до намаляване на активите на дружеството, тъй като при липса на друга договорка то встъпва в правата на удовлетворения кредитор и може да насочи своите претенции към съдружника/акционера длъжник, за чието погасяване на чието задължение имотът е бил изнесен на публична продан. Счетоводно тези операции се изразяват в трансформация на дълготрайния материален актив (имота) в текущ актив под формата на вземане към съдружника/ акционера.

Извършването на непарична вноска може да бъде предмет на атакуване от страна на кредитори, чиито интереси са застрашени. Последица от обявяването на апорта за нищожен е и намяляването на капитала на придобиващато дружество посредством обезсилване на придобитите акции/дялове от страна на апортиралото ги лице. В тази връзка при определяне на стойността за замяна на актив срещу дялово участие е от особена важност отчуждителят да определи обективна стойност, която да бъде защитима при съдебно предявени претенции.

Срещаното в практиката комбиниране на (1) апортиране на недвижим имот в ново дружество или в съществуващо дружество без активи, евентуалната продажба на който имот би била облагаема продажба по Закона за данъка върху добавената стойност и (2) последващата продажба на дяловете на това дружество на трето лице, могат да бъдат приети от данъчните органи като евентуална форма за разпореждане с актив, чрез която се постига отклонение от данъчно облагане посредством заобикаляне на закона. Съдебната практика приема, че макар и въпросният правен способ да не е забранен от българското законодателство, то крайният му ефект, изразяващ се в данъчни загуби за бюджета, е достатъчно основание той да бъде счетен за отклонение от данъчно облагане.

Автори: Сава Полименов, Людмил Карауланов

Настоящият текст е изготвен единствено с информационна цел и не представлява правен съвет. Текстът е предназначен да даде най-общ поглед върху актуалните теми в областта на търговското и данъчното право. В тази връзка при интерес от предоставяне на консултации по конкретен казус може да се обръщате към екипа на Наутилекс ООД на e-mail office@nautilex.bg